Когато мислим за многообразие и приобщаване днес, можем бързо да превърнем дискусията в дискусия за расата и пола. Разнообразието обаче се отнася до всички видове индивидуални и групови различия, които често се пренебрегват или разбират погрешно, когато ограничаваме въпроса до расата или пола.
Вземете за пример какво научаваме, когато аутизмът е в центъра на начина, по който мислим за разнообразието и приобщаването. По данни на Националното общество на живеещите с форми на аутизъм само 22% от възрастните с това състояние са заети на платена работа на пълно работно време. Макар че заетостта - особено на пълно работно време - не е подходяща или желана за всички хора с аутизъм, този брой все още изостава необичайно от нивата на заетост за хората с увреждания като цяло (52%) и за населението като цяло (80%). Ограничаването на нашето виждане за разнообразието и приобщаването до раса или пол никога не би разкрило този аспект.
Това несъответствие хвърля светлина върху факта, че хората с аутизъм могат да предложат много умения, но те често – както е и очевидно - са неразбрани и заклеймени. В резултат на това работодателите умишлено пропускат стойността на тези служители, които могат да предоставят напълно различна, често много полезна и проницателна гледна точка.
Прочетете повече на: уебстраницата на Forbes (EN)
