Многообразието на вниманието и значението му на работното място
14 май 2019 г.
Най-големият риск за всяка организация е, че създава култура, която обикновено ѝ пречи да види проблемите, които биха предотвратили загуби и фалит.
Решението на този въпрос се състои в осигуряване на многообразие на вниманието.
Един от най-важните фактори за промяна на това положение се оказва вниманието на жените и малцинствата в управлението на организациите. Най-успелите компании вече работят именно в тази посока – не просто да отбелязват необходимостта от диверсификация на персонала, а да си създадат модел на фокусирано внимание, който да им осигурява видимост във всички посоки.
Многообразието на вниманието се отнася до начина, по който различните хора възприемат една и съща ситуация. Когато катерач, художник и еколог погледнат към планината, перспективите им са напълно различни.
За отбелязване е, че „многообразие на вниманието“ не е онова, което имаме предвид под „многообразие“ в обичайните разговори. В последния случай повечето организации в крайна сметка търсят „подходящи“ хора. Нещо като: „Трябва ни някой с различен цвят на кожата, сексуална ориентация и пр., но във всяко друго отношение трябва да си приличаме.“ Тук многообразието е симулативно и прикрива стремежа към търсене на подходящото.
Фокусът на вниманието може да се култивира, само ако се разграничи заслужаващото от незаслужаващото внимание. Споделеното внимание е едновременно причината и следствието от една обединена общност, както и причината, поради която е верен изразът „културата схрусква стратегията за закуска“.
Ако една компания има истинско намерение да направи завой, да се пренастрои, тя би дала възможност за изява на повече гледни точки. Това разбира се би предизвикало конфликт, но не относно поставените цели, а относно начина, по който те да бъдат постигнати. Били сме свидетели как този тип конфликти имат здравословен ефект върху начинанията като цяло. Многообразието в истинския смисъл на думата винаги води до (усещане за) конфликт. Мъдро би било лидерите да помнят, че ролята им не е да прекратяват конфликтите, а да градят култура, при която различните перспективи се използват успешно и пълноценно.
Прочетете повече: на уебсайта forbes.com (EN)
