Хартата на многообразието представлява един кратък документ от десетина принципа, насочени основно към това, че на работното място хората трябва да се ценят и с тях да се работи на база на професионалните им качества, като се загърбят личните характеристики, като цвят на кожата, раса, националност, възраст, пол. Това е европейска инициатива и всяка държава членка е част от платформата на Европейския съюз на хартите. Това каза в предаването "50 причини повече“ на Радио "Фокус“ експертът от Центъра за изследване на демокрацията Димитър Марков, част от екипа разработил Българската харта на многообразието .
"Многообразието е надграждане на това, което законът гарантира. Многообразието е нещо, което бизнесът, компаниите могат да направят без да са задължени от закона като екстра усилие. И принципът там е, че многообразието носи ползи. Понякога е достатъчно да се гарантират правата, които закона защитава, но ако се създадат малко по-добри условия за хората да работят, те ще бъдат по-производителни. Многообразието не е задължение, многообразието е полза и то трябва да се приема така, иначе не работи,“ каза той и изрази съжаление, че разнообразието в трудовата среда у нас е на минимално ниво. Голяма част от компаниите въобще не познават концепцията за многообразие като такава и в повечето от тях нямат политики, правила и мерки за насърчаване на това явление. "Компаниите трябва да бъдат убедени, че това носи полза,“ смята специалистът.
"Хартата за многообразието насърчава работодателите да създават такива условия за работниците и служителите, включително тези, които са в неравностойно положение, че те да се чувстват добре и да могат да бъдат равнопоставени на своите колеги и да получат също възнаграждение, да имат същите условия на живот, така че да не се налага да стават нуждаещи се от социална защита. Така че многообразието е това, което бизнеса може да допринесе като алтернатива на социалната защита от страна на държавата.“
По думите му дигитализацията и развитието на технологиите носи само полза както за компаниите, така и за обществото като цяло. Според Марков това, което липсва в България е информираност – държавата не прави достатъчно разяснителни кампании за системните нововъведения.
"Българските правителства традиционно смятат, че хората в тази държава са много интелигентни и се информират сами за всичко доста успешно. А това, че хората не се информират по подходящ начин, за да разберат и да могат да започнат да се възползват от новата система в много случаи при такива съществени реформи е предпоставка за трудности и за неуспехи.“
Марков е категоричен, че трудовото законодателство се развива, макар и по-бавно от живия живот. Държавата е по-тромава, трудно разбира промените, трудно намира успешните варианти да ги регулира, но все пак са с бавни и малки крачки върви в тази посока. Според него това, на което трябва да се обърне внимание е, че държавата е длъжник и по отношение на контрола за спазването.
"Промените са хубаво нещо, приветствам ги със сигурност, но имаме нужда от здрава държавна контролна система, която да следи за тяхното спазване.“
Можете да чуете цялото интервю тук.
