Многообразието и приобщаването като източници на иновации в хуманитарната сфера
25 септември 2019 г.
Мащабът и естеството на социалните проблеми, които работещите в хуманитарната сфера се опитват да разрешат, непрестанно се променя, затова умението да се подхожда новаторски се превръща в основна компетенция. За посветилите се на хуманитарна дейност е важно да се адаптират и да реагират адекватно в променящите се условия, като основното в този процес е развиването на нови идеи и внедряването на нови подходи в работата и отношенията с хората, на които се опитат да помогнат. За да успеят новите подходи в днешно време, е нужно да се изгради организационна култура, почиваща на многообразието и приобщаването – всъщност култура, която в своя стремеж към ефективни иновации се опитва да разшири границите на възможното именно в тези аспекти.
Разнородната работна сила води до разностранност в мисленето. Разностранната мисъл – онова когнитивно многообразие, което е плод на различен по рода си опит и на различни перспективи –води до творчество и новаторство. Не е достатъчно само обаче работната сила да е разнородна. Една организация трябва да е наясно какво означава разнородни таланти да работят съвместно и как да се осигури работна среда, в която многообразието да e охотно прието и да процъфтява. За тази цел трябва да се надскочат измерения като пола и расата и да се анализират вярванията, образованието, социалноикономическите и пр. аспекти, които определят човешките нагласи. Нужно е да се създаде среда, в която служителите спокойно да могат да проявяват цялостната си личност.
Прочетете повече: на уебсайта ssir.org (EN)
